За тазгодишното издание на историческото си екшън приключение Ubisoft ни обещаваше нови анимации, обновен енджин, осъвременена бойна система и свеж геймплей – все промени, които липсваха в серията от времето на Assassin’s Creed II. Въпреки че на теория и в съвсем конкретен аспект тези неща наистина присъстват, Assassin’s Creed III изглежда като пример за това как отделните елементи могат да бъдат налице, но цялото не е позитивна сума от тях. Но да не избързваме.
Урок по история
Както обикновено, историята в Assassin’s Creed III започва в настоящето, където борбата между Асасините и Тамплиерите е на прага на своята кулминация. За да се сдобие с ценна информация, която ще помогне на фракцията му, Дезмънд отново е принуден да влезе в Анимуса, за да върне към друг исторически период – този на колониална Америка на прага на Войната за независимост. Още от първите сцени става ясно, че Assassin’s Creed III е амбициозно начинание, което просто няма как да се изиграе за няколко часа и да се остави настрана. Сюжетът стартира няколко десетилетия преди Революцията и най-напред проследява пътя на Хейтъм Кенуей от мрачния Лондон до отворените простори на Нова Англия. След два-три часа игра с него е време за следващия исторически скок, който този път ви поставя в образа на малкия Конър. Той трябва да открие истината за себе си, за Кенуей и за още много неща, които далеч надхвърлят детското му съзнание. Сюжетът обаче се развива постепенно, на моменти дори привидно мудно, докато всъщност ви прави все по-съпричастни и привързани към младия герой. Първите стъпки в играта с Конър всъщност нямат нищо общо с великите дела, за които е призван той. Вместо това ще играете на криеница, ще събирате пера от орли и ще поставяте капани за зайци. Скоро обаче пограничната идилия е нарушена и Конър е принуден да погледне в очите неблагодарния и суров живот. Пътят му ще го отведе от горите на пограничните райони до калните улици на Бостън и Ню Йорк, ще го срещне с известни личности от периода и ще го направи съпричастен към не едно и две събития и битки, белязали края на 18-ти век в колониите.
Запленяваща визия
Assassin’s Creed III е истинско пиршество за очите. Anvil Next с право може да заеме мястото си като един от най-добрите енджини в момента що се отнася до пейзажи и природни картини, може би заедно със софтуера на Naughty Dog. Светът на играта е огромен и буквално спира дъха ви с красиви гледки, независимо дали това са заснежените улички на колониален Бостън, спускащите се над върховете на дърветата слънчеви очи или планинските поточета, през които прецапват копитата на коня ви. Честно казано, от времето на пейзажите в Хималаите от Uncharted 2 не съм срещал игра, която да ме накара просто да обикалям из света, за да се наслаждавам на гледката или пък да спра на някое място и да отпусна поглед върху някое красиво местенце.
Морски вълци
Много се изписа за морските епизоди в Assassin’s Creed III, но нищо не може да се сравни с усещането, когато за пръв път застанете зад руля на Aquila, след като старото пробито корито най-сетне е стегнато за път по вода. Докато направлявате кораба между рифовете към Марта’с Винярд няма как да не си дадете сметка колко много са се развили игрите в последно време. Усещането за порещия в платната вятър и красивите пейзажи, които се разкриват пред очите ви наистина е зашеметяващо. Наистина управлението на кораба е максимално аркадно (което реално е плюс и го прави по-достъпно), а тактиката рядко се свежда до нещо различно от това да разположите Aquila успоредно на врага, за да го засипете с гюлета, но морските мисии са отлично допълнение и заслужават похвала. От чисто логическа гледна точка, тяхното присъствие не е особено смислено, защото трудно може да се оправдае прехода между младия полу-индианец, бродещ из дивите погранични гори към напетия капитан, въртящ руля и даващ команди за спускане на платната, но какво пък.
Крачка напред и една встрани
Assassin’s Creed III безспорно представлява амбициозно начинание, що се отнася до начина, по който се проследява историята в нея. От една страна тя е типичната story driven game или игра, където историята има голямо значение, а от друга непрекъснато се опитва да ви примами да кривнете от сюжетната нишка, за да се заемете с едно или друго странично занимание в отворения свят. Съчетаването на две противоположни концепции винаги е трудно и става с определени компромиси и жертви, които присъстват и тук. Лично аз предпочитам линейните и добре скриптирани игри, където историята тече гладко и всяка сцена има значение. Assassin’s Creed III се състои от 12 sequences, но едва към средата им нещата наистина се раздвижват и може да обикаляте по-пълноценно света. Със сигурност това виждане се споделя и от много други, но също така има доста геймъри, които биха видели във възможността да яхнат коня си в произволна посока или да прекарат часове наред в ловуване някои от най-силните черти на Assassin’s Creed III.
За честта на дизайнерите трябва да кажем, че до голяма степен играта успешно съчетава двете концепции, но има и изключения. Доста често действието се накъсва от кътсцени и безсмислени задачи като например да извървите няколко стотин метра, да изгледате кратка сцена и да се върнете отново обратно по пътя, по който сте дошли. Друг път елементите на отворения свят влизат в откровен конфликт със скриптираните сцени – например когато излизах от къщата на Сам Адамс мигновено бях атакуван от неколцина войници заради по-високия ми notoriety level. Докато се отбранявах, Сам необезпокоявано продължи предварително начертания си път без по никакъв начин да реагира на ставащото, а скриптираните му реплики постепенно заглъхваха в далечината. Подобни ситуации не развалят общото удоволствие, но със сигурност дразнят.
Да се отклоним от пътя
Всичко това не значи непременно, че open world елементите в играта куцат. Всъщност напълно е възможно да прекарате доста часове в колониите без изобщо да продължите със сюжетното развитие. Страничните мисии отново варират от това да подслушвате чужди разговори в търсене на информация през това да преследвате реещите се из града листа от Алманаха на Бенджамин Франклин (една от многото исторически личности, с които Assassin’s Creed III ни сблъсква) до това да разнасяте писма до отделните анти-лоялистки квартири. Присъстват и задължителните кръчмарски игри, както и възможността да задълбаете по-сериозно в икономическите аспекти на колониалното имение като търгувате с дървесина, кожи и др. Възможно е да подготвяте и обучавате и други асасини. Ако ловът е вашата страст, то пограничният район, пресъздаден с толкова любов, е мястото за вас. Разнообразието от диви животни, с които може да премерите сили е голямо и варира от зайци през лисици и вълци, та чак до мечки, които трябва да преборите с помощта на QTE елементи. В една от страничните мисии например може да се разправите и с група нагли бракониери и да помогнете на млада девойка да отвори магазинче, близо до имението, за да се разрасне търговията. Хубавото е, че практически всички мисии имат второстепенни задачи като например да се промъкнете незабелязани, да ограничите пораженията върху съюзниците си или да се придвижите до целта без да докоснете земята. Изпълняването им повишава степента на синхронизация и придава известен тактически елемент на задачата.
Ако се забъркате в прекалено много неприятности по време на вашите странства, английските войници започват да стават все по-агресивни в поведението си и правят престоя и придвижването ви доста проблемни. За целта се налага да използвате различни похвати като преки пътища през тунелите под града, унищожаване на постерите с лика ви, подкупване на глашатаите и дори повреждане на печатарските преси, които произвеждат омразните листове. Изобщо светът на Assassin’s Creed III е толкова пулсиращ с живот и пълен със странични занимания, че ако не държите на историята и имате доста време за губене, може за дълго да се потопите в него.
Конър не е Сам
Стелт елементът заема важна част от играта, но за съжаление не е развит достатъчно добре, за да се превърне във функционален геймплей. Казано с две думи, Конър не притежава достатъчно похвати, с които успешно да изпълнява стелт задачите си. Разликата между него и друг герой на Ubisoft – Сам Фишър – е очевидна. В Assassin’s Creed III липсват опции, които иначе са задължително присъщи на стелт жанра. До голяма степен играта разчита на автоматизацията подобно на платформинга при freerun техниката. Така например, интерфейсът не предвижда отделен бутон за прикриване, а се предполага, че героят ви автоматично ще залегне в тревата, когато намери такова място. Понякога обаче това не става, защото Конър е доста своенравен и просто решава, че поради някаква причина няма да се притаи. На практика играчът няма никакъв начин, по който да го застави и да направи това и често пъти резултатът е провалена мисия. Липсата на адекватен фактор, който да отчита вашето положение (шум, който вдигате или сянка, където да се прикриете) също не помага. Добавянето на самостоятелен бутон за навеждане или прикриване определено щеше да направи стелт секциите по-смислени, особено като се има предвид, че тази есен игри като Dishonored и Hitman: Absolution ни показват как трябва да бъде реализиран този елемент.
Други проблеми
Част от недостатъците на играта вече бяха изложени в първите впечатления, но сега е време да се спрем по-задълбочено на някои от тях. Въпреки че за страничния наблюдател freerun механиката е доста атрактивна, особено когато ви отвежда в короните на величествените дървета, в действителност тя рядко представлява някакво предизвикателство и обикновено се свежда до задържане на бутона и гледане как Конър грациозно се мята от обект на обект. Скучни елементи като подслушването и проследяването, които са ни познати и от предните части, отново присъстват и в никакъв случай не са по-забавни само защото ви отвеждат из уличките на Бостън и Ню Йорк, а не на Рим. Въпреки обещанията са подобрени ръкопашни схватки, битките в Assassin’s Creed III отново означават, че няколко души се подреждат в кръг около вас, търпеливо чакайки реда си, за да ви атакуват, а вие да контраатакувате и после да повторите цялата процедура още пет-шест пъти. Ако си мислите, че в това няма нищо атрактивно, напълно сте прави. За капак на всичко използването на пистолети и мускети си е направо мъка – те се презареждат изключително бавно (макар че това е оправдано от историческа гледна точка), а прицелването е крайно зле. Освен един изстрел в началото на битката, който пък за сметка на това е стопроцентово фатален за нещастния враг, едва ли може да ви се наложи да ползвате огнестрелните оръжия. Единствено лъкът изглежда полезен, тъй като може да изстреля цели 8 стрели с доста по-голяма бързина. Нещата не стават по-добре и при обещаните епични битки, когато екранът наистина се изпълва със стотици бойци, чиято задача обаче е единствено да стоят мирно, докато насочваните от вас гюлета ги покосяват безропотно.
Изкуственият интелект на NPC-тата също е далеч от съвършенството, което е проблем най-вече при стелт секциите. Понякога войниците могат магически да ви видят дори без реално да сте в полезрението им, а друг път остават абсолютно неподвижни, дори когато се мернете пред погледа им и отново изчезнете зад някое укритие. Мисиите в Brotherhood и Revelations, когато внимателно трябваше да планирате някое убийство на ключов персонаж, наистина правеха подобни сцени важна част от играта. Този път тези моменти са доста малко, което е крачка назад. Накрая, мисиите в съвременността, когато контролирате Дезмънд, както обикновено са доста слаб момент в играта. Но и самият Конър не е най-силният герой в играта, дори обратното. Въпреки положените от сценаристите усилия, той рядко изглежда истински заинтересован от това, в което е въвлечен, често пъти се държи прекалено наивно и като цяло му липсва силното присъствие на главен герой в подобна драматична история.
Малко конструктивен критицизъм
Нека за момент оставим настрана бляскавите анимации и километрите виртуални погранични райони, в които може да бродите и да погледнем на играта от по-друга гледна точка. Най-новото усилие на Ubisoft наистина ни оставя със смесени чувства, колкото и да не ни се иска да го повярваме. Очевидно е, че френската компания хвърли в играта толкова ресурси, за да я направи „своят“ супер хит на гейм индустрията. Очакванията на геймърите бяха повишени до невероятни висоти, което доста чест о може да се превърне в проблем, когато играта най-сетне излезе. Assassin’s Creed III е чудесна игра. Тя е безупречно красива, изключително богата на съдържание и спокойно може да ви задържи пред екрана седмици и дори месеци, особено ако сте готови да се сдобиете с предстоящите DLC-та. В същото време тя не е съвършена и има своите проблеми, които варират от технически издънки до по-сериозни пропуски в геймплея. Може би е малко пресилено да наречем играта най-голямото ААА разочарование на последните години, но със сигурност трябва да се замислим над някои въпроси: Това ли е играта, която всички очаквахме? Това ли е еталонът за отворен свят и за разнообразен геймплея? Носи ли Assassin’s Creed III обещаната революция, за която разказва и самата игра? Това ли е върхът на тригодишните усилия и десетките милиони, хвърлени за разработка и реклама? Разбира се, отговорът на тези и подобни въпроси е строго индивидуален, но лично за мен този път бляскавият външен вид и лъскавата опаковка с една идея надвишават това, което получавате като реално съдържание, когато развържете панделката на кутията.
